Рисунка на българи с разноцветни калпаци от френски пътешественик, датирана от около 1573 г. Втората представлява подобна рисунка имитираща първата , вероятно от същия период.

Рисунка на български жени и овчар в традиционното облекло от същия период .

Това не е българско облекло.

Щом облеклото е посочено като Българско,следва да го приемем за такова но то не прилича на днешното,понеже е ежедневно а не празнично облекло. За сверка погледнете облеклото на Българите в по-стари средновековни книги като Менеалогия на Василий, Манасиева летопис, "Лондонско" четвероевангелие и пр.,което също се различава от днешното такова и то доста.

Националната територия на Българите тогава е била доста по-голяма от днешната,като се простирала от Карпатите и централна Украйна до Тесалия и Белград което означава,че облеклото не може да е било навсякъде еднакво. Пътуващи търговци пък имало и тогава но те не винаги са ползвали националното си облекло,а понякога си купували такова по пътя и го сменяли според актуалните си нужди. Такива са нещата в динамика а ако на г-н isansing това не му харесва,това не е научен проблем в крайна сметка.

Така са достигнали изображенията на тогавашните българи до нас. В поста си г-н shtaparov е дал изчерпателно обяснение по конкретната тема като посочва примери за подобен тип облекло ,което се е различавалио от това ,което днес сме свикнали да възприемаме като традиционна българска носия . Мога да добава много малко към по темата след поста на г-н shtaparov ,само че в трудното ежедневие на дедите ни дрехите са били по- ценни за тях и закупувани според възможностите и социалното положение на притежателите им. Поради високите данъци събирани от османските чиновници, често обикновените българи не са могли да си позволят да имат повече от един или два чифта дрехи,като някои може да са били по-стари или повторно носени ,предобити на по-ниска цена на пазар или от съседи. Разбира се ,имало и специфични особености на дрехите според това от кой край на България са . Етническата и територия действително е била много по-обширна от днес,картината на българското присъствие там се запазва дори в годините след Първата световна война, когато президентът Уилсън ,който се ориентира добре в обстановката настоява да се зачита принципите за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство,които обаче са в ощърб на националистическите идей и исканията на съседите ни . Този метод впоследствие е отхвърлен от останалите съюзници .